TechCodeview

Здравейте всички. Днес сме тук, за да научим за разликите между BOOTP и RARP в компютърните мрежи. Преди да научим за разликите, трябва да знаем за тях. И така, нека сега научим за BOOTP (Bootstrap Protocol) и RARP (Reverse Address Resolution Protocol) отделно и също така подробно.

BOOTP (Bootstrap Protocol) и RARP (Reverse Address Resolution Protocol) са необходими, защото те ни помагат главно да се свързваме с устройства. Те също ни помагат да комуникираме между две или повече устройства или работни станции. Независимо от разликите в тяхната работа, причината, поради която използваме мрежовите протоколи, е, че те ни помагат да комуникираме с хора, които могат да бъдат навсякъде по света. По този начин тези протоколи играят важна роля в съвременните цифрови комуникации.

Важни съкращения

1. RARP - - - - > Протокол за разрешаване на обратен адрес
2. BOOTP - - - - > Bootstrap протокол
3. MAC - - - - > Контрол на достъп до среда
4. IP - - - - > Интернет протокол
5. DHCP - - - - > Протокол за динамична конфигурация на хост
6. NIC - - - - > Мрежова интерфейсна карта
7. UDP - - - - > Протокол за потребителска дейтаграма
8. LAN - - - - > Голяма мрежа
9. TCP / IP - - - - > Протокол за контрол на предаването / Интернет протокол
10. IPv4 - - - - > Интернет протокол версия 4
11. BIOS - - - - > Основна входно-изходна система

Сега нека научим за RARP (Протокол за обратно разрешаване на адреси)

RARP (Протокол за разрешаване на обратен адрес)

RARP е известен още като протокол за разрешаване на обратен адрес. Този протокол се използва в компютърните мрежи. Това се използва от служител, който използва компютър, собственост на клиента. Те го използват, изискват или получават адреса на интернет протокола (IP) от таблицата с протоколи за разрешаване на адреси на кеша или сървъра на шлюза. RARP се използва за намиране на логически адрес на машина, която има само собствен физически адрес. Този логически адрес е различен от една машина до друга. Тези логически адреси никога не са еднакви и никога не зависят от хардуерните части на машината. Адресът на интернет протокола (IP) е известен от файловата конфигурация, присъстваща на дисковия файл.

Този протокол се използва за предаване на данни между два сървърни сайта. Не е необходимо клиентът да е наясно с идентичността на сървъра, преди да направи заявка. Администраторите трябва да конфигурират всеки сървър поотделно за адреси за контрол на достъпа до средата (MAC). RARP (Reverse Address Resolution Protocol) е много полезен за предоставяне на IP адреси.

RARP клиентското приложение изисква IP (Интернет протокол) адрес от сървъра RARP (Протокол за обратно разрешаване на адреси) на рутера, когато е настроена заместваща машина, тъй като машината може или не може да има свързан диск, който може да запази постоянно IP адреса . В случай, че е конфигуриран запис в таблицата на рутера, RARP (Протокол за обратно разрешаване на адреси) сървърът ще изпрати IP адреса на машината.

Устройството може да научи своя физически адрес, който е специфичен за района (чрез прочитане на неговата NIC (карта за мрежов интерфейс, например). Протоколът RARP (Reverse Address Resolution Protocol) може след това да се използва за получаване на логическия адрес с помощта на физическия адрес В локалната мрежа се генерира и излъчва RARP заявка.

Допълнително устройство в локалната мрежа, което е наясно с всеки IP адрес, ще отговори с RARP (протокол за обратно разрешаване на адреси) отговор. RARP (Reverse Address Resolution Protocol) клиентски софтуер трябва да работи на заявената система; софтуерът на RARP сървъра трябва да работи на отговарящата система.

Излъчването се извършва на слоя за връзка с данни, което е сериозен недостатък на RARP. Физическите излъчвани адреси не пресичат мрежовите граници, както е в случая с Ethernet.

История на RARP (Reverse Address Resolution Protocol)

Протоколът за обратно разрешаване на адреси е инициализиран през 1984 г. Този протокол за обратно разрешаване на адреси е протоколът, който се използва за даване на интернет протокол (IP) адрес на сървъра или настолния компютър, или компютъра и т.н. Тези сървър, настолен компютър или компютър и т.н. могат всички просто се наричат ​​работни станции.

И така, простите бездискови работни станции също са платформата за основните работни станции от компанията на име Sun Microsystems.

Работа на RARP (Reverse Address Resolution Protocol)

Протоколът за обратно разрешаване на адреси се използва за прехвърляне на данни между два източника или два клиентски сървъра на слоя за мрежов достъп. Източниците имат два различни адреса. Те са адрес на интернет протокол (IP) и адрес за контрол на достъпа до медии (MAC).

j e s t

След това MAC адресът се програмира предварително в хардуера, след като IP адресът бъде зададен от софтуера.

RARP сървърът, който отговаря на RARP (Reverse Address Resolution Protocol) заявки, може да бъде всеки стандартен компютър, който е свързан към мрежата. Той обаче трябва да записва всички MAC (Media Access Control) адреси и адресите на интернет протокола (IP), които им съответстват. Мрежата може да отговаря само на RARP (Протокол за обратно разрешаване на адреси) заявки от тези RARP (Протокол за обратно разрешаване на адреси) сървъри. Необходимо е да изпратите пакета данни през сравнително евтини мрежови нива. Това означава, че всеки участник получава пакета едновременно.

Предимства на RARP (Reverse Address Resolution Protocol)

Предимствата са:

1. RARP (Reverse Address Resolution Protocol) се използва за промяна на Ethernet адрес на обикновен интернет протокол (IP) адрес.
2. Полезно е за технологии, получени от мрежи с голяма площ (LAN).

Недостатъци на RARP (Reverse Address Resolution Protocol)

Недостатъците са

1. RARP (Reverse Address Resolution Protocol) сървърът винаги трябва да се намира в една и съща физическа мрежа
2. RARP (Reverse Address Resolution Protocol) не може да конфигурира компютъра на много модерна мрежа.
3. Компютърът използва много фундаментален мрежов слой за предаване на RARP (протокол за обратно разрешаване на адреси). Рутерът не може да предаде пакета, защото компютърът изпраща заявката за RARP (протокол за обратно разрешаване на адреси) на най-основния слой на мрежата.
4. RARP (Протоколът за обратно разрешаване на адреси) не може да контролира процеса на подмрежа, тъй като не се предават подмрежови маски. Ако мрежата включва повече от една подмрежа, всяка подмрежа трябва да има достъп до RARP сървър
5. Той не използва напълно потенциала на мрежа в стил Ethernet.

Това са причините, поради които протоколът RARP (Reverse Address Resolution Protocol) сега не се използва широко. RARP (Протоколът за обратно разрешаване на адреси) е заменен. Той е заменен от Bootstrap Protocol (BOOTP) и Dynamic Host Configuration Protocol (DHCP).

Сега ни уведомете защо RARP (протоколът за разрешаване на обратен адрес) е остарял

Защо RARP (Reverse Address Resolution Protocol) е остарял?

Тук остарели означава вече не полезни. Вече знаем, че RARP (Reverse Address Resolution Protocol) е заменен. Той беше заменен от Bootstrap Protocol (BOOTP) и Dynamic Host Configuration Protocol (DHCP). Кажете ни подробно защо е сменен.

Всъщност RARP (Reverse Address Resolution Protocol) се използва широко в Ethernet услугите. Те също бяха широко използвани в Token Rings Large Area Networks. RARP (Reverse Address Resolution Protocol) е създаден за изпращане или предоставяне на интернет протокол (IP) адрес за други устройства.

Тъй като RARP (Reverse Address Resolution Protocol) е създаден, за да доставя единствено информация за интернет протокол (IP) адрес на устройства, които или не са статично разпределени за интернет протокол (IP) адрес, или нямат вътрешно пространство за съхранение, за да го съхраняват локално, той предоставя само минимално обслужване. От гледна точка на достъпа до голяма мрежа (LAN), Bootstrap Protocol и Dynamic Host Configuration Protocol по същество замениха RARP. И двата протокола са по-богати на функции и се мащабират добре в съвременните големи мрежи (LAN) с няколко IP подмрежи.

RARP обаче се върна на работното място благодарение на виртуализацията на сървъри и центрове за данни. Например, ключова характеристика, използвана за висока наличност във виртуалната машина, е възможността за незабавно преместване на виртуален сървър от един физически хост към друг, или в същия физически център за данни, или в друг център за данни (VM).

BOOTP (протокол Bootstrap)

BOOTP е известен също като Bootstrap Protocol. Този протокол се използва в компютърни мрежи. Bootstrap Protocol (BOOTP) е протокол. Този протокол работи на базата на интернет. И така, това е причината да се нарича Интернет протокол (IP). Това се използва, за да позволи на мрежовия потребител да получи адрес на интернет протокол (IP). Мрежовият потребител незабавно конфигурира получения адрес на интернет протокол (IP). Това позволява зареждането на операционна система да се случи без външно участие или тайно споразумение с потребителя.

Изтегляне на youtube vlc медиен плейър

BOOTP (Bootstrap Protocol) изисква сървър да бъде изпълнен. Този сървър ще се грижи от мрежов администратор. Този сървър се използва, за да позволи на мрежовия потребител да получи адрес на интернет протокол (IP). Мрежовият потребител незабавно конфигурира получения адрес на интернет протокол (IP). Това позволява зареждането на операционна система да се случи без външно участие или тайно споразумение с потребителя.

История на BOOTP (Bootstrap Protocol)

BOOTP (Bootstrap Protocol) всъщност беше въведен през 1985 г. поради искане за коментари 951 (известен също като RFC 951), за да замени протокола за обратно разрешаване на адреси (RARP). Този протокол изисква сървърите да присъстват на всеки сървър с интернет протокол (IP) адрес. Чрез използването на BOOTP (Bootstrap Protocol) може да съществува централен BOOTP (Bootstrap Protocol) сървър за много подмрежи.

Днес BOOTP (Bootstrap Protocol) се осъществява чрез User Datagram Protocol (UDP), който формира основата за Dynamic Host Configuration Protocol (DHCP). Сървърите на Dynamic Host Configuration Protocol (DHCP) обработват клиентски заявки.

Характеристики на BOOTP (Bootstrap Protocol)

1. BOOTP (Bootstrap Protocol) е динамичен протокол.
2. BOOTP (Bootstrap Protocol) е известен също като основен протокол
3. Задачата на BOOTP (Bootstrap Protocol) е да създаде уникален адрес на интернет протокол (IP) за разпознаване и потвърждение веднага щом бъде свързан към мрежата. BOOTP (Bootstrap Protocol) е много полезен, тъй като ускорява прехвърлянето на данни и заявките за връзка.
4. BOOTP (Bootstrap Protocol) е уникален алгоритъм за интернет протокол (IP). Този алгоритъм помага при предоставянето и създаването на нови интернет протокол (IP) адреси и те са напълно различни и също така нямат връзка между предишните създадени интернет протокол (IP) адреси. Адресите на интернет протокола (IP) се създават много бързо за части от секундата.
5. Този алгоритъм също помага да се намали необходимото време, което е необходимо за свързване на изходния сървър и клиентския сървър.
6. Сега основните и важни процеси като изтегляне и промяна на вече съществуващите стойности или кодове са извършени. Дори малките процеси също се актуализират, така че никога да не създават проблеми в близко бъдеще.
7. Връзката BOOTP (Bootstrap Protocol) изисква адрес на интернет протокол (IP) за сървъра на клиента и сървъра източник и те изискват адрес на шлюз за осъществяване на успешна връзка. В мрежата BOOTP (Bootstrap Protocol) клиентът и сървърът източник използват една и съща Large Area Network (LAN) и рутерите трябва да поддържат BOOTP (Bootstrap Protocol). Така че, за това рутерите винаги се поддържат в едни и същи мрежи
8. Чудесен пример за базирана на TCP/IP (протокол за контрол на предаването/интернет протокол) мрежа е BOOTP (протокол за първоначално зареждане) мрежа. За да отговори бързо на всяка заявка, отправена от компютър в мрежата към сървъра, BOOTP (Bootstrap Protocol) използва свой собствен IP адрес.

Работа на BOOTP (Bootstrap Protocol)

BOOTP (Bootstrap Protocol) работи по следния начин:

1. Всъщност новият участник в мрежата няма да има адрес на интернет протокол (IP). След това мрежовият администратор, който е администратор на BOOTP (Bootstrap Protocol), дава достъп на новия мрежов участник до хост сървъра. Сега новият участник в мрежата получава отделен или идиосинкратичен адрес на интернет протокол (IP) чрез протокол IPv4 (интернет протокол версия 4).
2. Клиентът или новият участник в мрежата инсталира новия BOOTP (Bootstrap Protocol) с помощта на TCP / IP (Transmission Control Protocol / Internet Protocol) режим. Този режим на арбитраж на работната станция на потребителя, за да се осигури афинитет с всички мрежови протоколи, когато е свързан към определена мрежа.
3. След това подходящ уникаст адрес се включва в съобщение, което се изпраща от мрежовия администратор на BOOTP. След това главният сървър препраща този уникаст адрес към BOOTP клиента.

Използване на BOOTP (Bootstrap Protocol)

Употребите са:

1. BOOTP (Bootstrap Protocol) е необходим за проверка на системата. Системата се проверява за мрежа, когато компютърът е включен
2. Дънната платка и управлението на мрежата са в състояние ефективно да организират прехвърлянето на данни на устройството веднага щом то светне, тъй като всеки компютър в мрежата поддържа запис на своя цикъл на BIOS (Основна входно-изходна система).
3. BOOTP (Bootstrap Protocol) се използва широко за поддръжка на използването на дънни платки и мениджъри, които работят в мрежа. Така че поради този протокол не се изисква друго средство за съхранение освен облачна мрежа.
4. За да изпращат и получават заявки и подходящите отговори на мрежовия сървър, клиент и сървър комуникират чрез BOOTP (Bootstrap Protocol).
5. BOOTP обикновено се използва в бездискова среда и не изисква носител, тъй като всички данни се съхраняват в мрежовия облак за ефективно използване.

Недостатъци на BOOTP (Bootstrap Protocol)

Недостатъците са

1. Те нямат концепцията за временно адресиране на интернет протокол (IP).
2. BOOTP (Bootstrap Protocol) също може да има неразрешими грешки поради конфигурацията си. Това е така, защото тяхната конфигурация е ръчна.
3. BOOTP (Bootstrap Protocol) не поддържа DHCP (Dynamic Host Configuration Protocol)
4. BOOTP (Bootstrap Protocol) не може да функционира за мобилни телефони и подвижни машини.

Разлика между BOOTP и RARP в компютърните мрежи

Това е всичко за RARP, BOOTP и техните разлики в компютърните мрежи.