Въведение

Потребителите, които използват Windows, разбират колко полезен е диспечерът на задачите. В Windows натискаме Ctrl+Alt+Del ключове за достъп до диспечера на задачите. Диспечерът на задачите ни показва всеки работещ процес и неговата консумация на памет. Можем да изберем завършване на процесите с помощта на приложението за управление на задачите.

Може също да потърсим еквивалент на диспечера на задачите в Linux, когато току-що започваме с Linux. Експертен потребител на Linux ще предпочете терминалния/командния ред за намиране на процеси и потребление на памет. Не е нужно обаче да продължаваме по този начин, поне не и ако сега започваме Linux .

Всяка основна дистрибуция на Linux има еквивалент на диспечера на задачите. Обикновено е известен като „Системен монитор“. Въпреки това, това зависи от нашата дистрибуция на Linux и десктоп средата, която използва.

В тази тема ще видим как да използваме и намираме диспечера на задачите в Ubuntu и други дистрибуции на Linux, които прилагат GNOME като работна среда.

java произволно число

Въведение в системния монитор

Ако използваме a работен плот на GNOME, след това щракнете върху Windows ключ (Супер ключ) и търсене на Системен монитор. Можем също да намерим Системен монитор в рамките на менюто в други типове десктоп среди.

Ще започне Системен монитор на GNOME. Той ни показва всеки работещ процес и неговата консумация на памет.

Можем да изберем всеки процес и да натиснете опцията Край на процеса, за да го убием. Освен това можем да изберем повече от един запис тук и след това да убием всеки процес с едно кликване.

Можем да видим малко статистически данни за нашата система вътре в Раздел Ресурс както и като използване на мрежата, потребление на памет, потребление на CPU на база ядро, и т.н.

Този раздел ни предоставя лесен достъп до нашата Linux дистрибуция и версии, работещо ядро ​​(текущо), налично дисково пространство и версия на GNOME.

Следващият раздел е известен като раздел Процеси. Това е същото като диспечера на задачите. Можем да сортираме по име на процес, използване на паметта, използване на процесора и т.н.

Ще трябва да потърсим името на процеса и да натиснем бутон, т.е. Край на процеса за убиване на процес. Ще се появи известие за потвърждение и можем лесно да убием процес, който не реагира.

Разделът Ресурси показва хронологията на процесора, мрежата и паметта. Той е много полезен при различни изпълнения на системата за отстраняване на неизправности. Историята се съхранява, докато системният монитор е активен. Следователно, уверете се, че го оставяме да се изпълнява, ако искаме да видим производителност по време на изпълнение на няколко програми.

Файловите системи са последният раздел. Той показва подробности за локалните твърди дискове и техните дялове. Особено полезни са директорията, устройството и използваните подробности. Устройството илюстрира как системата разпознава нашия дял, а директорията илюстрира къде се намира този дял или кога изобщо се намира.

Други начини за управление на задачи

Ако искаме да използваме начина на команден ред/терминал, просто изпълнете команда, т.е. отгоре в командния ред и можем да намерим всеки работещ процес и консумация на памет. В терминал на Linux можем лесно да убием процесите.

Ако желаем базиран на команден ред/базиран на терминал мениджър на задачи, предлагаме да използвате командата htop. Можем да видим използването на паметта, работещия процес и много повече. Можем да използваме бързите клавиши за лесно приключване на процесите, както и изглежда добре.

Глобални настройки за свързване на клавиши

По подразбиране работната среда на GNOME използва прекия път, т.е. Ctrl+Alt+Del за отваряне на диалоговия прозорец за хибернация, т.е. системата ни ще излезе след 60 секунди.

Не е полезно за потребители, които имат бърз достъп до диспечера на задачите.

За да модифицирате Ctrl+Alt+Del настройки в GNOME, можем да отворим Настройки на дисплея чрез натискане на десния бутон на мишката върху екрана. Той е позициониран върху Настройки на дисплея -> Клавишни комбинации в Ubuntu.

Забележка: Можем да отворим с помощта на mintMenu -> Control Center -> Клавишни комбинации в Linux Mint.

Опцията за клавишна комбинация ще покаже всеки пряк път, който работната среда на GNOME може да контролира.

Важно: Други клавишни комбинации за Compiz или специфични за програмата няма да се показват тук. Ще трябва да проверим в рамките на програмите какви преки пътища са налични.

създаване на таблица на оракул

Включването на персонализирана глобална клавишна комбинация е много лесно.

char към int

За подмяната на Ctrl+Alt+Del клавиши, ще трябва да назовем нов пряк път, т.е. 'Диспечер на задачите' и на gnome-system-monitor е командата за изпълнение.

Натиснете Въведете бутон, за да видите нов пряк път, който се показва при персонализираните преки пътища. Въпреки това е така хора с увреждания.

Кликнете там, където се показва 'Хора с увреждания' и след това щракнете върху новата избрана клавишна комбинация Alt+Delete.

Ще бъдем помолени да въведем клавишна комбинация, ако избраните клавишни комбинации вече са налични като други клавишни комбинации на GNOME.

Натисни Въведете и ще се създаде нов клавиш за бърз достъп. Той ще покаже последователност от клавиатура за команда.

Можем също да настроим друг клавиш за бърз достъп за още по-ефективен начин за убиване на програмите, които не отговарят, и да го наименуваме като „Убиване на прозореца“ заедно с xkill команда.

Натисни 'Хора с увреждания' бутон точно както преди за задаване на клавишните комбинации за Kill Window на Ctrl+Delete.

Xkill

xkill е клавишната комбинация, която е настроена за програма. Тази програма няма настройки или потребителски интерфейс. Ако напишем xkill команда на терминала, тогава едно нещо, което ще видим, е, че курсорът на мишката ще се превключи в Х.

Трябва да преместим мишката върху прозореца, който трябва да бъде убит, и да натиснете левия бутон с помощта на мишката вътре в прозореца навсякъде, за да убиете процес. Незабавно програмата трябва да изчезне с подпрозорец, активиран от процес.

Горна част

The Горна част командата е мениджър на задачи, който се използва от няколко потребители на Linux. Можем да го приложим във всички дистрибуции на Linux. Просто трябва да отворим командния ред и да влезем 'Горна част'. Горната команда е отличен мениджър на задачи, тъй като илюстрира основни подробности като общия брой задачи, използване на суап, свободна RAM, използване на RAM, използване на процесора и т.н.

Ако започнем 'Горна част' команда, можем да преместим хронологията на процеса с помощта на Alt+j (преместване надолу) Alt+k (движи се нагоре). Ако искаме да научим повече за това как можем да използваме 'Горна част' можем да въведем командата по-долу в командния ред:

 man top 

LXTask

Ако използваме Lxde като работна среда, тогава със сигурност използваме LXTask като наш мениджър на задачи. Това е мениджърът на задачите (по подразбиране) за Lxde и включва някои предимства. LXTask е много просто и лек Диспечер на задачите. Ако търсим общ мениджър на задачите, тогава това е нашето решение.

Мениджър на задачите XFCE4

Тази работна среда (т.е. Xfce ) също е много популярен. Той съдържа своя мениджър на задачи. Неговият мениджър на задачи е много лек и трябва да е достатъчно за мониторинг на общите ресурси.

fizzbuzz java

Характеристики на XFCE4 Task Manager

Някои от основните характеристики на този диспечер на задачи са обяснени по-долу:

• Наблюдава използването на паметта и процесора.
• Поддръжка за OpenSolaris, FreeBSD, NetBSD, OpenBSD и Linux.
• Колоните в дървовидния изглед могат да бъдат пренаредени.
• Показване на имена/икони на прозорци.
• Вижте процесите като дърво.
• Филтрирайте списъка с всички процеси по имена на процеси.
• Възможност за персонализиране с няколко настройки.

Конки

Дефинира се като софтуер за системен монитор за X Window система. Конки е достъпен за FreeBSD и Linux/GNU. то е Безплатно софтуер, публикуван под Лицензионни условия на GPL. Този софтуер за наблюдение на системата може да наблюдава различни системни променливи като системни съобщения, изтегляне, качване, топ, температура, дисково пространство, суап, памет, процесор и много други.

Една особеност на Конки е, че не зависи от никоя работна среда и можем да инсталираме този софтуер във всяка дистрибуция на Linux.

Системен монитор Mate

Това е добър мениджър на задачи, съдържащ се в Работна среда MATE. Ако използваме СМЪРТ, тогава можем лесно да го използваме. Същото е и с диспечера на задачите на gnome (особено като се говори за Gnome 2).

пс

Това не е никакъв мениджър на задачи. Въпреки това можем да го използваме, за да видим състоянието на процесите и да управляваме нашата система. Например, ако искаме да проверим процесите на определен потребител, можем да въведем командата по-долу:

 ps -u user_name 

pstree

Това е команда за преглед на състоянието на процесите. Той съдържа различни полезни аспекти и ако искаме да научим повече за него, тогава това е просто тип man pstree в нашия команден ред. Едно предимство на pstree е, че се добавя във всяка дистрибуция на Linux.

Командата се споменава, както следва:

 pstree 

KSysGuard

Това е мениджър на задачи (по подразбиране) на Работна среда на KDE. Той съдържа полезни аспекти, същите като диспечера на задачите на gnome. Можем да го използваме и в други десктоп среди, като напр XFCE.