Комуникацията играе съществена роля в живота ни. Човек трябва да има добри комуникативни умения, за да бъде отличен във всяка област. На организационно ниво комуникацията е от изключително значение. Хората обменят своите идеи, мнения, възприятия помежду си чрез комуникация. Комуникацията може да бъде устна/вербална или писмена. Устната комуникация включва говорене, разговори помежду си относно различни неща, докато писмената комуникация включва записване или писане на писмо, за да общувате с човека. Езикът на знаците също е част от комуникацията, при която хората използват различни знаци и символи, за да разговарят с други хора. Езикът на тялото, зрителният контакт, изражението и т.н. са важни аспекти на комуникацията. И така, днес ще обсъдим два важни типа комуникация, т.е. формална комуникация и неформална комуникация. Нека започнем с разбирането на основното значение на същото.
Официална комуникация
Официалната комуникация се определя като комуникация, при която информацията се достига по подходящи канали или маршрути. Нарича се още официална комуникация. Основната цел на тази комуникация е да се разговаря правилно и да се гарантира, че информацията е достигнала правилно. Тази комуникация се счита за ефективен начин на комуникация, тъй като спестява време чрез систематичния поток на комуникация. Примерите за официална комуникация включват отчети, описания на длъжности, работни команди, информация, свързана с продажбите и инвентара и т.н. Има четири вида официална комуникация, т.е. възходяща комуникация, низходяща комуникация, вертикална комуникация и хоризонтална комуникация. Разговорът между висшия и подчинения е част от формалната комуникация. Един от основните недостатъци на официалната комуникация е, че правилата и разпоредбите са много твърди.
По-голямо значение се отдава на правилата; вместо лицето. Това води до ниска сърдечност в отношенията между началник и подчинени.
Неформална комуникация
Неформалната комуникация се определя като комуникация, която не използва официални методи за комуникация. Хората/подчинените не следват строгите правила на организацията. Хората разговарят свободно без никакво робство. На организационно ниво неформалната комуникация е спонтанният вид комуникация, при която подчинените и началникът могат да говорят свободно. Няма официални правила, системи или насоки за комуникация. Разговорът с ваш приятел или семейство е често срещан пример за неформална комуникация. Едно от основните предимства на неформалното общуване е, че е много гъвкаво. Няма твърдост или формалност, която да възпрепятства комуникацията. Комуникацията по лозата е важен вид неформална комуникация. Недостатъкът на този вид комуникация е, че слуховете или дезинформацията се разпространяват с бързи темпове. Сега нека разгледаме някои от разликите между формалната и неформалната комуникация.
| ДА НЕ. | ОФИЦИАЛНА КОМУНИКАЦИЯ | НЕФОРМАЛНО ОБЩУВАНЕ |
|---|---|---|
| 1. | Официалната комуникация се определя като комуникация, която се осъществява по официални/официални пътища и канали. | От друга страна, неформалната комуникация се определя като комуникация, която се осъществява неофициално между двама или повече хора. |
| 2. | Във формалната комуникация има строги правила и разпоредби. | В неформалното общуване няма строги правила или регулации. |
| 3. | Другото име на официалната комуникация е „официална комуникация“. | Другото име на неформалното общуване е „комуникация на лозата“. |
| 4. | Има по-голяма достоверност на информацията при официалната комуникация. | Има по-малка надеждност на информацията. |
| 5. | Процесът на официална комуникация е бавен. | Процесът на неформална комуникация е бърз. |
| 6. | Официалната комуникация основно включва писмена комуникация. Следователно за всяка информация има документирано доказателство. | Неформалната комуникация включва вербалната комуникация. Така че няма документирани доказателства, свързани с това. |
| 7. | Официалната комуникация отнема много време. | Неформалната комуникация е много бърза и бърза. |
| 8. | Официалната комуникация е ефективна, тъй като има систематичен поток от информация. | Няма систематичен поток, но се спестяват служебни проблеми и време в неформалната комуникация. |
| 9. | В официалната комуникация се пази тайна. | В неформалното общуване не се пази тайна. |
| 10. | Официалната комуникация се движи само по официални или предварително определени канали. | Неформалната комуникация се движи свободно и бързо. |
| единадесет. | Налице е автентичност на информацията, предоставена по официални канали. | Няма достоверност на информацията в неформалното общуване. |
| 12. | Основната цел на официалната комуникация е изпълнението на организационните цели. | Основната цел на неформалното общуване е задоволяване на лични интереси и нужди. |
И така, това са някои от съществените разлики между официалната и неформалната комуникация. И двата вида комуникация се практикуват от няколко организации. Основната цел на това е да се постигнат целите на организацията и личните цели. Сега има няколко вида официална и неформална комуникация. И така, нека ги обсъдим.
Видове официална комуникация
Видове неформална комуникация
И така, това са значимите видове формална и неформална комуникация. За създаване на по-добра среда и постигане на целите на компанията са необходими и двата вида комуникация. Моралът на служителите се повишава и организацията също изпълнява целта си. Официалната и неформалната комуникация вървят ръка за ръка. По този начин, за гладката и ефективна работа на организацията е необходима както формална, така и неформална комуникация.
jpa през пролетта